Cohones

Ако Cohones можеше да говори, щеше да ти каже, че се гордее със себе си. Но не може да говори. Все пак е бира. Затова ще ти кажем, че ни отне година и половина да я направим такава, каквато самите ние искаме да бъде. Чухме едно доволно количество пъти, че няма смисъл да се занимаваме, че тая работа с пивоварната не е за нас, че не е и за у нас. И, честно казано, бяхме много близо да повярваме след СТО И ДВАЙСЕТ посещения в митниците, за да получим лиценз. Е, получихме го. Това, което не се получи, беше бирата. Първата варка беше.. хлъц. Нещо не нацелихме градусите и се наложи да си лягаме рано-рано. После – следваща варка. И после пак. Айде, бирата ще стане в някакъв момент. Ама през това време трябва и бутилки да се внесат, щото са специални. И капачки ще трябват, и етикети трябва да се напечатат. В един момент осъзнахме, че тая работа с пивоварната започва все повече да заприличва на нещо, не е просто хоби и май ще трябва да напуснем другата работа. После пак малко в митниците, ама пък вече бяхме калени и тогава, о, чудо! Имаме лиценз, имаме бутилки, имаме капачки. Даже имаме и логото върху капачките. Имаме и етикети. А, да, имаме и бира, която след 12 варки стана мега. И си заложихме топките, че ти хареса и на теб. Сега остана само да я опиташ.